Промъквам се в съня ти,
търся погледа ти плах.
Усмихвам ти се нежно,

Раздробена нежност, фанатичен погром, изтласкват чувствата на суетата.
Непредвидена дързост, измислен фантом,
трепет в сърцето на пролетариата!  

 "Нали утре пак ще те видя?"
Шепна си тихо, по- скоро наум.
Дните за жалост не се повтарят,

 Утрото с радост днес посрещни!
Чакат те подаръци и много игри!
На безгрижно детство сега се радвай,

 Ако можеше Портала да се отвори,
за малко да видя любимите лица.
Да ги прегърна плахо, безмълвно,

 Протегни ръка, докосни ме нежно.
Прошепни слова, погледни ме копнежно.
Усмихни се чаровно напук на съдбата,

Трудно в живота решения се вземат,
когато емоции мислите превземат.
Страшна пародия изведнъж се получава,

 Интегрирал се в сърцето,
придобил си хиляди права!
Но за жалост е проклето,

    - Здравей, как си, какво правиш? Отдавна не съм те виждала. Още ли работиш в онзи готиния ресторант на ъгъла до църквата?
    - Здрасти! Не, станах и аз чорбаджия. Наех си едно помещение.  Наемът ме устройваше и започнах отначало да ...

 С боси крака ще стъпча чувствата,
за да усетя, как полепва кръвта!
Сърцето с остра кама ще изтръгна,

 Свещта проблясва в полумрака,
тишината същността владей.
Молитва разтърсва сетивата,

 Не искам да се променяш,
дори в огледалото да търсиш друг!
Не искам на епитети да робуваш,