Обеща да не пускаш ръката ми,
дори да съм цяла в пещта!
И с риск да погубя душата ти,

 Те се раждат в периферията на бурите,
 и угасват точно в центъра на взрива,
 когато и в пустинята умират символите,

Не Господ!!! Сам трябва да видиш,
колко е хубав и светъл мигът!
И докосвайки, просто да знаеш,

 По кървава пътека ти след мен върви,
 жадувай тайно всяка моя ласка!
 Но знай... сърцето- извор не кърви,

 Понякога във лудостта намираш хаос
 и вярваш си на проста истина една,
 че дори и краят да настъпва,