Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2017 12:02 - КЪСНА ВЕЧЕР
Автор: emocionalnost Категория: Други   
Прочетен: 616 Коментари: 1 Гласове:
6

Последна промяна: 18.02.2017 21:00


 

                       
                    Есента бавно навлизаше в живота на хората. Всекидневните дъждове отмиваха и последните остатъци от лятото. Онова красиво и шеметно преминаващо веселие с искри от морска пяна и аромат на планински борове. Уви, трите месеца на безгрижно щастие и безметежност си бяха отишли завинаги. Бяха оставили следа и сега споменът бледнееше.

Мел отметна кичурите буйна коса, паднали върху лицето му и се загледа в мрачното небе. Вечерта бавно и неподправено се вмъкваше в своето време. Искаше да се върне лятото. Да бяга по плажната ивица, да докосва русите коси на момичето от рецепцията на хотела, в който бе отседнал… Беше красива… Може би прекалено красива, за да е истинска, но и тя беше минало, което се забравя.Почти болезнено усети раздялата да преминава в душата му. Жалко, но километрите, които ги деляха, бяха много и той съвсем по мъжки, прие факта, че трябва да се разделят, да бъдат далечни приятели и нищо по-вече. Сега беше сам. Сам в мрачната и зловеща тишина. Несъзнателно в ръцете му се оказа ножът, спомен от баща му и парче дърво. Несигурно започна да го дялка. Миналото бе внесло смут в душата му и той се опита да се освободи от напрежението, което го прегръщаше в пазвата си ,като любима. Не след дълго творението му се оформи в човешка фигура, която съсредоточено превръщаше в женска статуетка. Работата го увличаше и това му харесваше. Самата мисъл, че трудът му ще краси нечия стена или полица, бе достатъчна, за да бъде удовлетворен. Този път,  тя щеше да му напомня за морето, за русата сирена от брега. Спомни си усмивката и, леко присвитите зелени очи и въздъхна. Ножът в ръката му, сръчно ваеше почти до съвършенство фигурата. Мислите му се насочиха към идният ден и ежедневните проблеми нахлуха бясно в главата му, измествайки окончателно летните преживявания. Пленен от работата си и усамотен, Мел се отдаде на един, нов свят, съобразен с неговите желания и мечти.

Тя влезе безшумно в градината. С очите на котка, се шмугна между дърветата и бързо го откри. Той не усети присъствието и. Седнал пред малката работилница, тялото му скриваше малкият пън. Тя го виждаше в профил и попиваше всяка негова гънка и черта. Бе отнел сънищата и. Властваше над тях и ги превръщаше в болезнен страх. Скрита от мрака, тя се любуваше на красивият и млад мъж.Леко загорял от Слънцето и вятъра. Представяше си, че е в обятията му и получената картина само я изчервяваше още по-вече. Тя не беше част от неговият живот и никога нямаше да бъде. Омъжена с малко дете, тя се бе влюбила и сега се носеше между ада и рая. Нещо с което не бе свикнала до сега. Тръскайки глава, за да прогони мислите си, тя се обърна на зад и в него момент, паднал клон се пропука. Мел я видя, дори и в мрака. Позна я. Хубавата госпожа от съседната къща. Бе по-голяма от него с няколко години, но той обичаше да се закача с нея:

                -Кара… - Тя стоеше с гръб към него и не смееше да се обърне. Нямаше извинение за присъствието си, нито повод. Просто бе дошла, за да го види. – Ела тук.- Посочи и стола до него и продължи да си дялка почти готовата фигура.

                -Беше задушно в стаите… а тук светеше…- Тя почти не чуваше собственият си глас от бученето в главата и.

Той не отговори. Дълго я беше наблюдавал. Беше усетил разбирателството между нея и съпругът и, но не виждаше любовта, пламъка, искрата, която да допълни брака им. А тя определено си струваше парите. Имаше чар и стройна осанка, някакъв магнетичен ореол се виеше около нея и той всеки път, когато я видеше, несъзнателно я пожелаваше. Сега двамата стояха сами под слабата светлина на лампата и мълчаха. Кара го наблюдаваше, как работи, а мислите и прескачаха от илюзия на илюзия. Не след  дълго той остави завършената творба и и я подаде:

                -Красива е…- Тихо прошепна.

                -Като теб… студено ли ти е? – Той не изчака отговор и я прегърна, тя опря глава на рамото му и се отпусна. Някъде из двора се чу щурец и те се усмихнаха. Мел я притегли към себе си и я целуна. Тя обви с ръце врата му. Прехвърли я върху краката си и я притисна силно. В този момент, съществуваха само те двамата. Два различни свята, две различни планети, слети в едно.

                                                                КЪСНА ВЕЧЕР


Тагове:   мечти,   желание,   романтика,


Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krassko - Пак го прочетох...:)
02.04.2017 21:11
И сега разбрах много повече неща.
А като го прочета още веднъж ще бъде много по добре. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1029793
Постинги: 616
Коментари: 905
Гласове: 25563
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол