ПЪТ
Не ухая на стари албуми,
имам хъс, , имам цел, имам свят,
и по моите делнични друми
много още идеи вървят.
Любовта я намирам полезна,
ако с моите мисли тече,
ако с моята честност е честна,
ако мойта душа я влече.
Тези стихове, дето ги писах,
за любовната младост преди,
вече други са в земния смисъл,
а предишните - имат следи.
Възрастта е различна за всеки
и с различни задачи минава.
Аз обичам да гледам далеко
и отвъд хоризонти да сядам,
да пътувам над облаци бели,
а пък после да слизам в тревата.
Общо взето във своите цели
отразявам се там, в синевата.
20 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА
ДЕН ЗА ПРОЩАВАНЕ
Та днес, един четворно Лунен ден
нали си е по астрокалендара,
на всеки гняв, както се случи с мен,
да слагаш трябвало юзда и мяра.
Пък аз съвсем не съм кротушка стил,
когато съм разпалена и права,
но ето на, със поглед много мил,
ме убедиха прошка да раздавам.
Не съм си убедена досега
и още в лабиринтите си тлея,
но чудя се как се смирих в гнева
пред две душици мили, да се слея
със техния всеопрощаващ взор
виновникът аз днес да не наказвам.
Да му спестя проблемния позор
и с фактите човека да не срязвам.
Така било по звездните черти.
Четворно Лунен ден по календара.
Не бях съгласна, но добри очи
потърсиха, наместо мене, мяра
20 февруари 20202г., София
Росица КОПУКОВА
Но на сърцето ми легна финалът на първия ти стих "Път":
"Възрастта е различна за всеки
и с различни задачи минава.
Аз обичам да гледам далеко
и отвъд хоризонти да сядам,
да пътувам над облаци бели,
а пък после да слизам в тревата.
Общо взето във своите цели
отразявам се там, в синевата."
Великолепен и много картинен. Поздравявам те!