Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.03 16:17 - Кръстницата
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 493 Коментари: 0 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                    Кръстницата

 

 

                Ратановият стол, издаваше ритмичните движения. Звукът се размиваше сред останалите мелодии на природата. Ухание на разцъфнали плодни дръвчета се носеше, като безцветна мъгла, която изпълва и дарява всевишна енергия. Дребни насекоми, поглъщаха храната си на глътки и дози, за да я складират в най-съвършените пчелни килийки. Трудът им, превърнал се в сравнителна степен, носеше удовлетворение и наслада за небцето, дръзнало да се изкуши и да си опита от Божията благодат.

            Животът се завръщаше. Бавно, неусетно, почти прилежно, както през всяка пролет, всяка година. Аурата на човек се отваря за нови предизвикателства, нови желания или по-скоро за стари, но облечени с нови надежди за осъществяване. Търпението е взело връх и сега тактично се оттегля от бойното поле, давайки превес на делата и творческото вдъхновение.

            Кари остави книгата на масата до стола и притвори очи срещу Слънцето. Вдиша дълбоко и се усмихна. Неясната мисъл се превърна в желание, крещящо за придобиване на реални размери. Щеше да стане богата! Независима, но не деспотична господарка на внушителен дом… В същност, той можеше и да е хотел, с три звезди. Не беше толкова суетна, колкото изглеждаше на първо и последно четене. Видът й на хрисим човек, предразполагаше към непосредствени разговори на общи теми, които само забавляват и в никакъв случай не отегчават, седналият срещу нея събеседник. Имаше дарбата да приютява под влиянието си, загубили надеждата си пътници. Те оставаха в сянката й, докато животът им се промени и душите им, намерят правилният път, без излишни завой и катаклизми, които да увредят съзнанието им, до степен, в която лечението не носи резултати, а изследванията само влошават и убиват надеждата за положителен изход. Имаше моменти, в които и тя самата пропадаше в бездната на злощастието, но невидимата ръка на прозрението я погалваше, като с  перце от нощна птица. Внасяше хлад в разгорещените й клетки и обаянието на личността й,  се връщаше до следващият сезон или случай, в който ще се почувства сама и изоставена, обезличена, на фона на пъстрата картина зад гърба й. Късметът не винаги бе на нейна страна, но родена под знака на Слънцето, в живота, все намираше, на какво да се зарадва. Прости и елементарни жестове и контрасти, вмъкнали се в полезрението й, случайно или по принуда, оставяха следа и знак, по който да върви напред към нещо несъизмеримо и необятно, като простора пред нея.

            Хотелът, щеше да се извисява високо в планината, а гледката да радва посетителите, дошли да си присвоят глътка свежест в прашното ежедневие. Потъвайки в живото зелено на природата, сетивата им, ще си почиват и наситената с енергия и космически заряд, вселена, щеше да се влее във вените им, като живителна течност, която реанимира и възстановява. От всяка тераса, щяха да се спускат каскадни цветя и керамичните фигури между саксиите, ще напомнят за вълшебно кралство от изоставено минало. Щеше да посреща и изпраща гости, да им говори приятелски и с присъщият си маниер, да ги превръща в част от огромно семейство с много близки и приятели.

            Питър щеше да е дясната й ръка. Веднъж влязъл в сърцето й, тя изпитваше, не само привързаност и благодарност, но и тънка, елегантна тръпка, която възнася самочувствието й на ниво, за което всяка жена, би се радвала да я възприемат. Той, естествено, бе далеч от фантазиите й. Притискаше емоциите си близо до стената, за да ги приюти в рамка, като по този начин, да нямат шанса да се разраснат в неприемливи контури. Прекалено зает, със собствените си ангажименти, чуждият проект, бе в съседното поле за възприятие. Придържаше се към фактите, като единствените своеволия, които си позволяваше по неин адрес, бяха културно изречени комплименти, в момент на слабост и чисто мъжка суета. Плановете му се ширеха по целия свят и може би последното нещо бе да се вкорени на терен, трудно достъпен от общата представа за светски живот. Може би, ако хотелът беше до морето… Чайки, гларуси, руси девойки, би склонил да направи компромис, но да се зазими на високото и безлюдно ограждение, където ще вижда единствено зелените нюанси на ботаниката… Просто не се връзваше с неговата същност…

            Кари примирено се извърна на другата страна и се вгледа в белите цветове на черешата в съседния двор. Красота! Съвършенство! Не всеки бе готов да се впечатли от такива, временни дрешки на дърветата. Но и тя не се вписваше в общия характер на обкръжението си. Доста различна, пряма, леко наивна и малко нагла, в желанието си да научи или опознае дадена личност. Те и с Питър така се запознаха. След :“Здравей, как си? Извинявай, но имам проблем… С какво мога да помогна…“ И диалогът се проточи вече няколко месеца. Беше скорпион, също, като нея, и като нея обичаше да си „пери“ душата в стихове и разкази. Приемаше го, като човек, на когото може да се довери, да потърси помощ или съвет. Така с времето реши, че той ще и бъде сянката, в пряк и преносен смисъл. Ще бди над нейното спокойствие и мир, а тя щеше да се погрижи, нищо да не му липсва. Искаше до него да има жена, евентуално, графичен дизайнер, за да й помага в презентации и разпространение на рекламни файлове и брошури по интернет. Не биваше да е перфектна, не съществуваха такива хора, за да ги търси. Бе твърде убедена в това, но щеше да е човечна, в пълният смисъл на думата. Сърдечна, тактична, достатъчно умна, поне колкото него, симпатична и да… Кари се засмя с глас. Щяха да си имат дъщеричка. Красива, като неземен ангел, с  руси, къдрави коси и кристално сини очи, които ще я гледат с обожание. Тя щеше да и бъде кръстница. Всичко, което си поиска, щеше да й се даде, дори да стане най-гледаното дете. Щеше да я обсипва с подаръци, да й купува роклички от маркови бутици, а малката ще подскача около нея и прекрасният й смях, щеше да оглася цели хотел. Гостите, ще й се радват и на сбогуване, ще обещават, да подновят визитата си. Сърцето й щеше да се изпълва с топлината от Божията милост, за която толкова време копнееше и светът щеше да бъде друг…

            Кари се изправи. Ратановият стол продължи да се полюшва без нея. Извървя две-три крачки и се отпусна на земята. По ясното синьо небе се плъзнаха сиви облаци и Слънцето избяга. Скри се да не гледа, как духът й тъжно гледа останките:

                        -Мечтателка…- Прошепна и се извиси нагоре.



Тагове:   мечти,   природа,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 31381
Постинги: 48
Коментари: 111
Гласове: 884
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол