Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04 18:14 - Да изневериш на смъртта
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 324 Коментари: 5 Гласове:
12

Последна промяна: 21.04 18:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
    Да изневериш със смъртта. Тя го харесваше.Той беше мил и красив. Изпълваше мислите й денем, обсебваше сънищата й нощем. Всичко в нея викаше до болка: Искам го, искам го. Той беше далечен, беше недостижим. Тя не се примири с това, щеше да бъде нейн. Всеки ден тя го следеше, вървеше след него и го желаеше. Фантазията й неимоверно я отвеждаше до акта, който щеше да я изпълни с наслада.
      Тя се усмихна, тялото й потрепера от радостна възбуда, когато видя колата му. Той спря до нея:
         - Искаш ли да те закарам?
      Тя кимна и се качи в колата. Целта беше извън града. Обзе я радостно предчувствие. Щеше да бъде вълшебно. За първи и последен път щеше да изживее с него тази болка. Изкушението я гризеше отвътре, и не й даваше покой.
       Колата излезе от пътя и се насочи към гората. Калният коларски път я караше да се клати и тя пак изпита спазъм на удоволствие. Нямаше и съмнение, той щеше да бъде нейн. Колата спря и той я погледна:
          - Желая те!
           - Аз също.
        Той я погледна, погали лицето й, бе толкова гладко и меко. Тя зарови ръце в косите му, едва издържаше. Той се наведе и устните им се сляха. Това вече беше прекалено. Тя наведе главата си, косата и се спусна и скри нежното й лице. Колко невинен жест!
             - Прости ми... - Прошепна тя и вдигна главата си, за да види той истинската й същност.
         Треперещите й  устни се превърнаха в зейнала пропаст. Очите й се оголемиха, а веждите й  се плъзнаха по лицето, като червеи. Кожата й се сбърчи и стана, като набраздена земя.
              - Ти си мой! - Тя продължаваше да шепти. -Аз съм тази, която те иска...
              - Не, аз имам дом, семейство...- Той крещеше истерично.
              - Не миличък, вече нямаш...
          Тя го прегърна и косата й  се заби във врата му. Той вече е нейн. Отпусна се в ръцете й. Тя се усмихна, този акт беше по-хубав от останалите. Е, да в нейната професия се искаше стаж и щеше да го има. Пазачите на подземния храм й плащаха добре, но тръпката беше  незаменима.
           Смъртта стана и излезе от колата. На пътя тя пак се превърна в красиво момиче. Един камион се приближи и спря:
                  - На къде бе маце?
                  - Към града.
                  - Качвай се тогава... 
  



Гласувай:
12
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. troia - И какъв
23.04 12:46
е извода? Никакви красиви стопаджийки.:))
цитирай
2. emocionalnost - май да :-):-):-)
23.04 13:20
Май да :-):-):-)
цитирай
3. krassko - Или никакви извънбрачни лудории :)
23.04 22:00
Доста поети са отишли в отвъдното
в прегръдките на някоя прелестна хубавица - Муза вдъхновителка.
Това са опасни връзки :)
Радвам се че дойде при разказвачите...„
Дори спазваш правилата - екран - екран и половина дължина на разказа.
Успех!
цитирай
4. cinderellathespy - Ами при жените?...
24.04 15:45
Уау! Да се пазят мъжете значи?!;)
Каква ли и е тактиката на Смъртта при жените в сходни ситуации?
Замислих се просто...
Усмихнат следобед, Мариелка! :)

Ели
цитирай
5. emocionalnost - :-)
24.04 16:02
Благодаря Ели , на теб и всички останали- много усмивки желая!:-)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 84837
Постинги: 124
Коментари: 296
Гласове: 4175
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Блогрол