АЛЮЗИЯ
Лицето й светеше. Светлината прозираше през кожата и създаваше естествен ореол. В душата й нещо неопределено вибрираше. Взривът не опустошаваше, а изграждаше съвършени мисли, пълни с емоции и чувства. Всичко изглеждаше, като сбъдване на пророчество, което в началото не е имало изгледи за бъдеще. Мигът на победата, шумът на славата, възторг и извисяване в неизвестното. Затвори очи, сложи ръка на тръпнещото си сърце, пое си студена глътка въздух и се обърна. Животът продължаваше. Нов коридор, нова магия, ново себеотдаване. Направи две крачки. Усмивката, все още личеше по бледото й лице, когато ги видя. Млада двойка, предполагаеми туристи в културния център на страната. Мисълта се заби внезапно и на дълбоко в съзнанието. Той я погледна за секунди, после се извърна и продължи след партньорката си. Направи несполучен опит да я погледне пак и отби в първата пресечка. Тя не трепна. Всичко в нея се вкамени до неузнаваемост. Продължи напред, така както направи преди десет години. Обърна гръб на своята голяма любов и си тръгна. Тихо и кротко, без излишни драми му пожела успех и всичко хубаво и затвори сърцето си. Кубчето лед, бе разтопено на друго място и от други ръце, в свят за който мечтаеше.
След километър, два, вече не беше сигурна, дали бяха те или ескалиралото щастие бе замъглило погледа й. Едва ли някога щеше да разбере…
13.02.19г.
Господ да ни е на помощ с това нещо на в...
ЧЕРВената БАБ-Чица,от Червена вода.Русе