В началото, зад тежките й думи,

Остана безропотно да тлее страхът.

Безнадеждност в очите жълти

Се прокрадна, не за първи път.

Неканен, негонен, но и недолюбван,

Отритнат от Бог и милостта,

За вечен пристан, той приюти се,

Под сянката на мнимата сълза.

Ограбили безжалостно мечтите му,

Зажадня за мъничко сарказъм,

Но даже и иронията в думите,

Не му донесе и капчица сладост.

Зад тайните завеси на истината,

В прочувствена ода, потърси подслон,

Все пак и жертвите имат право

На малък, но незавършен поклон!

За всяка стъпка, и плаха и дръзка,

За всеки жест, не доигран,

Страхът си прости за вината

И приведе глава си от срам!