Сърце

 

Зазидана иронията в душата ми заплака,

И плака с кървави сълзи.

Изстинаха ръцете ми и знакът,

Животът ми, бавно и тихо промени!

 

С пулсиращ ритъм следвам стъпките,

На нечистоплътни помисли и идеали,

Но в свят, в който радостта няма бъдеще,

Ще се почувствам жалка, но … едва ли…

 

Сърцето ми ще блудства на глътки и кристали,

Ще вибрира помпозно и гръмко.

Разруших традиции и жалки останки:

„Друга си!“- Нашепва победата звънко.

И различно, другояче звучиш.

лирическата се чувства по-комфортно в новото си амплоа. Нищо, де, понякога е по-важно да има каквато и да е промяна, отколкото застой в безвремие. :)