Все по- често си мисля за тебе
И крещи в мен гордостта!
Защо те оставих без време
Да отключиш в това тяло страстта?

Все по- трудно е всяко дихание,
Ако тебе те няма в нощта!
И горчива е чашата с покаяние,
Ако ти си далеч по света!

Все по- тъжно е всяко мълчание,
Дори да съм в твоите очи!
Всяка милост е вече страдание,
а не лекуват моите сълзи!

Някои обаче я наричат "сладка" мъка. Сигурно има лечение, но е в приоритетите на лирическата да го потърси. :)))

И защо се ядосваш че са те изтипосали на Първа.
Значи те харесват - затова го правят.
Виж и Инди е там, а тя има прекрасни стихове.

Тези, които са я харесали, са едни ненормални помпадури, които помпят всяка фуста.
Права е да се ядосва, защото с това безумно помпане са освинили блога й.

Поздрави и вдъхновени дни!...