Почувствах те в себе си, и свободата
 отвори прегръдка, но спрях!
 Жива се влях във потока,
 от хорски съдби, но проумях...

 Тази идилия сляпо красива,
 не беше част от света,
 в който бях невидима,
 запалена свещ на мира!

 Не грея със пламъка буен,
 не правя " зли", добрини,
 а  просто искра на Всевишния,
 погалена от твоите мечти!

Много хубаво! Как ме погали отново мил спомен! Благодаря за това докосване!