Постинг
29.01.2018 08:30 -
Прозаично
Разкъсана нежност, миг- полужив!
Тлеят останки ритмично.
Порив, безжизнено блед,
намира уюта в стихче прозаично!
Наведена събирам в шепи,
надежда, зрънце - оцеляла!
Макар душа облечена в доспехи,
ранима винаги остава!
И без да моли, пак прегръща,
на стихията бездомна същността,
каквото дяволът покръства,
ражда мъка в сянката на слабостта!
Тлеят останки ритмично.
Порив, безжизнено блед,
намира уюта в стихче прозаично!
Наведена събирам в шепи,
надежда, зрънце - оцеляла!
Макар душа облечена в доспехи,
ранима винаги остава!
И без да моли, пак прегръща,
на стихията бездомна същността,
каквото дяволът покръства,
ражда мъка в сянката на слабостта!
Няма коментари