Обич, върни се в сърцето ми,
зная, как пронизват отровни стрели.
нощем душата неволно, как стене,
изгрева, как се посреща с отворени очи.

Обич, прости ми суетата,
да прося и моля възмездие!
Ти знаеш, как раняват словата,
и моите останки безверие!

Обич, влей ми сила и мъдрост,
да приема чуждо вмешателство,
и безкористна в своята истина,
да открия на съдбата си, странството!

Първия стих ми хареса

Втория също, но мисля, че търсенето на възмездие не е суета, а често пъти дълг и необходимост

Третия стих е интересен, поражда въпроси и то лични явно за теб, особен е

Браво за смелостта - публикувала си и личен фотос!

Изглеждаш нежно усмихната

Благодаря за откровението! :-)
Визията не винаги отговаря на същността!!!:-):-):-):-)

Браво- прекрасно е,по него може да се направи дори песен!

Благодаря !!!!