Какво остава след човек?
          Шепа пръст и спомени нетленни!
          От дългия насечен кръстопът,
          жигосан от усмивките неверни!

          После погледи, небрежно хаотични,
          деградирала истина, скована от страх....
          Душата- отдавна свидетел на нищото,
          блести, като въглен сред прах!

         И вече не говорим за човека,
         а за слабостта на тялото...
         От безсилие угасват живите,
         в омагьосаният кръг на бялото!

         Накрая всичко се завърта, 
         в един безкраен кръговрат...
         Вземи си шапката и милувките,
         избягай... със следващия влак!








          

В такива тежки мументи много помагат стихотворенията на Дамян Дамянов.
Например, стихотворението

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Що бе Добри? Какво не ти харесва?
Темата е за след смъртта, а не преди нея!
Човек трябва да се бори за живота си, но какво остава след него?

Изпуснах влака...:)

"Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода..."
--- - Из На прощаване в 1868 г.

Животът никога не се губи!
Понякога, от глупост, се случва да бъде пропиляван, но това е нещо съвсем друго.

Зависи какво е направил, emocionalnost. След мен например остават посадените дървета, даренията, вписването в регистрите на клуб МЕНСА, наградените от фирма "Михайлов", документите, дипломите, туристическите значки, други подобни. Не допускам името ми да бъде очернено и писано на лоши места.
Поздрави!

Благодаря :-) Барин...
Когато аз си отида... искам споменът за мен да ражда усмивки....