Постинг
04.05.2018 18:01 -
Какво остава след човек?
Какво остава след човек?
Шепа пръст и спомени нетленни!
От дългия насечен кръстопът,
жигосан от усмивките неверни!
После погледи, небрежно хаотични,
деградирала истина, скована от страх....
Душата- отдавна свидетел на нищото,
блести, като въглен сред прах!
И вече не говорим за човека,
а за слабостта на тялото...
От безсилие угасват живите,
в омагьосаният кръг на бялото!
Накрая всичко се завърта,
в един безкраен кръговрат...
Вземи си шапката и милувките,
избягай... със следващия влак!
Шепа пръст и спомени нетленни!
От дългия насечен кръстопът,
жигосан от усмивките неверни!
После погледи, небрежно хаотични,
деградирала истина, скована от страх....
Душата- отдавна свидетел на нищото,
блести, като въглен сред прах!
И вече не говорим за човека,
а за слабостта на тялото...
От безсилие угасват живите,
в омагьосаният кръг на бялото!
Накрая всичко се завърта,
в един безкраен кръговрат...
Вземи си шапката и милувките,
избягай... със следващия влак!
1.
trakietsadobri -
Мариела, тази жизнена снимка хич не се връзва с тези мрачно-слаби редове.
04.05.2018 19:55
04.05.2018 19:55
В такива тежки мументи много помагат стихотворенията на Дамян Дамянов.
Например, стихотворението
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
цитирайНапример, стихотворението
Към себе си
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Що бе Добри? Какво не ти харесва?
Темата е за след смъртта, а не преди нея!
Човек трябва да се бори за живота си, но какво остава след него?
цитирайТемата е за след смъртта, а не преди нея!
Човек трябва да се бори за живота си, но какво остава след него?
Изпуснах влака...:)
цитирай"Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода..."
--- - Из На прощаване в 1868 г.
Животът никога не се губи!
Понякога, от глупост, се случва да бъде пропиляван, но това е нещо съвсем друго.
цитирайпътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода..."
--- - Из На прощаване в 1868 г.
Животът никога не се губи!
Понякога, от глупост, се случва да бъде пропиляван, но това е нещо съвсем друго.
Зависи какво е направил, emocionalnost. След мен например остават посадените дървета, даренията, вписването в регистрите на клуб МЕНСА, наградените от фирма "Михайлов", документите, дипломите, туристическите значки, други подобни. Не допускам името ми да бъде очернено и писано на лоши места.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря :-) Барин...
Когато аз си отида... искам споменът за мен да ражда усмивки....
цитирайКогато аз си отида... искам споменът за мен да ражда усмивки....