Постинг
01.09.2018 18:02 -
Катаклизъм
Когато в душата застива звукът,
и полазват тръпките на нищетата,
единствено силата на страхът,
пресича линията на съдбата!
Порязва вените на радостта,
приспива погледът небрежен
и после се изнизва след дъжда,
повярвал в символа копнежен!
Но сянката погалена от светлина,
жадува онзи лъч отнесен...
По него следва любовта
и своя път обречен!
и полазват тръпките на нищетата,
единствено силата на страхът,
пресича линията на съдбата!
Порязва вените на радостта,
приспива погледът небрежен
и после се изнизва след дъжда,
повярвал в символа копнежен!
Но сянката погалена от светлина,
жадува онзи лъч отнесен...
По него следва любовта
и своя път обречен!
Страхът ти ще премине-
лекувай го с любов!
И тя не ще погине,
а пристан ще е нов!
цитирайлекувай го с любов!
И тя не ще погине,
а пристан ще е нов!
Ще следвам твоите съвети!
Ще се радвам на света,
И когато чувствата ми клети,
преродят се в същността....
Ще се рея във небето,
със отдаденост, любов!
И в душата ще се вее,
част от Божия покров!
Ще ме пази и закриля,
от фалшива нищета!
А пък ще съм създала,
само благодарствени дела!
цитирайЩе се радвам на света,
И когато чувствата ми клети,
преродят се в същността....
Ще се рея във небето,
със отдаденост, любов!
И в душата ще се вее,
част от Божия покров!
Ще ме пази и закриля,
от фалшива нищета!
А пък ще съм създала,
само благодарствени дела!
А делата ни ще светят
в идущите бъднини-
докато го има "нетът"
в тез балкански ширини!
цитирайв идущите бъднини-
докато го има "нетът"
в тез балкански ширини!
:-):-):-):-):-):-):-):-):-):-):-):-):-):-):-):-)
Благодаря :-)
цитирайБлагодаря :-)