Постинг
06.11.2018 08:35 -
Тихо
Догарят ароматни свещи две,
и мрак прегръща светлината.
Притихва здрачът уморен,
от хаосът във равнината!
Душа безмълвно пак кърви,
превърнала любовта в мания.
А тялото с изтръпнали ръце,
премълчава тъжната ирония!
От безсилието ражда се страхът,
вплита в корените нова версия.
А сърцето отдадено копней,
за място в цветната хармония!
и мрак прегръща светлината.
Притихва здрачът уморен,
от хаосът във равнината!
Душа безмълвно пак кърви,
превърнала любовта в мания.
А тялото с изтръпнали ръце,
премълчава тъжната ирония!
От безсилието ражда се страхът,
вплита в корените нова версия.
А сърцето отдадено копней,
за място в цветната хармония!