Приспивам будната мнителност,
 изграждам нови върхове.
 Презирам на доверието остатъка,
 който от мене вечно краде.

 Религия, внушаваща поверие,
 което граничи с лудостта.
 И уповавайки се на делото,
 потъпква отново гордостта.

 Тя не залива с вълните си,
 не поражда въображаем  циклон.
 Пропуска да бъде в дните ми,
 от благодарност... поклон!