Не ме остави още да поспя,
душата ми с перце погъделичка!
Отвори с нежност лявото крило,
сърцето ми прободе със игличка!

Взирам се на светлото в безкрая,
търся блага дума и закрила.
Искам себе си да обуздая,
да не съм пародията лекокрила!

Хайде, докосни с мен морето!
Остави следи по моето тяло!
Аз ще се опитам да не мразя,
времето, което с теб е спряло!

Сякаш то за нещо е виновно,
че изпращаме с тъга накрая,
всяка нежна мисъл и фантазия,
за изживяно щастие във рая!

Обичам те...