Безумие реди мисли вместо мене!
Изпраща пориви ревниви в нощта.
Изтрива на рутината малодушието
и внася смисъл  в добродетелта!

Безумие налага своята усмивка!
Вмъква ярост в плитката на радостта!
В съня прилежно ми оставя китка
и се надява да простя за лудостта!

Безумие откривам в ничия закрила,
предпазвайки ме от негативността!
Обсебва дните ми, като идилия
и кастрира жилото на гордостта!

Безумие се крие в любовта ми!
Далновидността е нейният закон!
Божествена е искрата по между ни,
която осветява пътя ни с неон!

Не е лесно да се пише поезия: понякога се налага да взимаш решения за вмъкване на изрази,които ще разсърдят едни,ще озадачат други и ще зарадват трети. За мен ще е трудно да взимам правилни решения в случая- затуй,макар че се изкушавам,рядко пиша по-дълги от четиристишие неща. Оценявам обаче написаното от други- поздравления!

Благодаря!