Безсъние култивира странни мисли!
Порочно зрели, фанатично зли,
напомнят, че дързостта понякога
не осъзнава колко след това боли!

А мозъчните клетки, абдикирали внезапно,
се радват на частична свобода...
Какво пък, дори да е за кратко,
нека я получат... онази грамота!

Тя носи между редовете си наслада,
за преживяния усмихващ се късмет,
но лъжата в приказката продължава,
да се радва на всеобщ имунитет!

И не защото дръзнах в усамотение,
да редактирам поредния фарс,
просто сетивата получиха прозрение,
облагодетелствани от  "гостите" от Марс!

Идилия от спомени не се продава,
за благото безценно на съвестта!
Единствено в реалността остава
копринената нишка на зависимостта!

Звучи доста енигматично,озадачаващо и човек остава да гадае за някои неща,скрити дълбоко в твоето сърце но с малко помощ от твоя страна всеки би се справил! :)