Гледаше я от височината на своята  близо два метра осанка и не можеше да се примири. В кой момент допусна този налудничав диалог да стигне до тук. Нали спазваше дистанция, нали беше изградил крепостни стени с всички екстри против нашест...

 - Какво ще правиш?  
- Нищо. Ще бъде същото, както преди.    
    Той я гледаше право в очите и тя не посмя да си отклони погледа. Не искаше нищо друго. Просто да го гледа. Да слуша гласа му. Плътен, изпълнен с нежност. Няколко секунди ...

 
Искам само невидимата част от живота ти!
Онази, в която властва любовта!

 Не всяка година има твоя дата,
така си орисан от Господ и от мен.
Но животът ти е моя награда,

 Ще те прегърна мълчешком
и ще паднат всичките задръжки.
" Обичам те" ще кажа шепнешком,

 Събуди сетивата ми,
потече лава във кръвта.
Сърцето в конник се превърна,

 Не разбрах колко струва тъгата,
докато не започнах да броя сълзите.
Не почувствах и силата на самотата,

 Целувай ме, като в съня,
нелогично и безпощадно!
Да усетя силата на страстта

 Когато душата не се усмихва,
а продължава на инат да боли.
Страхът невидимо се приближава

 Нека в живота ти има много усмивки!
Друго е, когато очите ти заблестят!
Нека съдбата ти подари прегръдки,

     Тя беше сбъднато желание, но не на когото трябва. Роди се в края на есента и началото на свирепа за севера зима. Снежните преспи достигаха метър височина и затрудняваха движението по пътищата. Но тя се превърна в Слънце за очите му....

 Нека има светлина над теб,
за да няма в живота ти сянка!
Нека утрото е заредено с любов,