Мирът в сърцето не се купува,
независимо от стойността.
И болката прегради не намира,

 Още те гледам по стар обичай
и по навик на снимка говоря.
Сърцето не приема този крах,

 -" Разбери ме, аз не мога!"
Прошепна тихо и си тръгна.
Останах сгушена в нощта,

 Ако можеше от мислите ми да избягаш, 
сигурно щях да спра да се залъгвам!
Ако можеше в мечтите да те няма, 

 Не съм издялана професионално,
чепове стърчат отвред!
Понякога звуча комерсиално,

 Отивам си тихо, безшумно почти,
не искам оглозгани ловни трофеи!
Казвам сбогом, отдавна простих,

 Забравих, че си само илюзия,
нежна приказка в моята душа!
Забравих, че си само прелюдия,

 Понякога е по- добре да те забравя!
Да се усмихна тъжно, на инат!
В дните трудни да не роптая,

 Твърде късно разбрах,
че животът е само въздишка!
Да не тръгне нанейде, от страх,

 Вървеше безцелно. Душата му жадуваше за покой, а сърцето за любов. Не от спокойните, който те карат да изпадаш в транс. А от онези, приличащи на торнадо. Завихрят своята пагубна фуния и разрушават всяка логична мисъл. Разхвърлят всички ...

 Големите празници бяха минало, като всяка година. Много шум и разходи, на фона на обнадеждаващи усмивки и традиционно меню на масата. Фойерверки в нощта, съсипващи зимната приказка, с шум и миризма на изгоряло. Подплашени животни виеха,...

 Добре че нямам твоите приоритети,
щях да заспивам самотна в нощта!
И нямам твоите хиляди проблеми,