Нелогична и безразсъдна,
протягам своите ръце.
Ти си моята нежна илюзия

Пречупва се светлината в погледа
и се превръщаш в неонов силует.
Празнуват сетивата и от спомена,

 Молитва е, когато ти се вричам
 и търся от дъжда подслон.
 Молитва е, когато те обичам,

 Ако можех да бдя над теб, като жрица.
Да пазя мира в душата от взлом.
Бих създала крепост различна,

 "Не мога да те имам!"
И обърна тъжно гръб.
Перлата сама остана,

 Без аналог, без предразсъдъци!
Превръщаш страстта ми в лавина.
Няма бряг, който да я спре...

 Ела ми на гости в съня,
протегни ръце и после гушни ме!
Да се разлее в мен радостта

   "Do not! There"s no point! I need time. Life is too short and I don"t want to wait any longer!"
  После натисна " enter " и изпрати съобщението. На теория беше прекалено лесно. Практиката доказа обратното. Месеци наред се опитваше да...

   - Не знам дали е плод на разочарованието, но изпитвам неудобство и до известна степен неприязън... Към себе си, към действията си, към абсурдната мисъл да бъда част от живота ти. Не че ме няма в него. Просто си вярвах в съществуването...

 Годините се нижат неусетно,
не можеш кръговрата да го спреш.
И бръчките се трупат повсеместно,

 Не протягам ръце, 
не прося милостиня!
Любовта не е залог, 

 Как да съм рационалистка,
като действията са ми нелогични?!
Как на факти да се уповавам,