Знаеше, къде да го намери. Беше му простила всичко. Толкова силно усещаше любовта му, че душата и летеше няколко метра пред тялото. Беше го сънувала в градската библиотека. Миризмата на стари книги още не се бе разсеяла в съзнаниет...

 Сбърках ли, любов?
Защо сърцето ти е свито?
Нима не чуваш моя зов,

 Обичам страстта ти в ранното утро,
когато звездите още сънуват море.
Обичам страстта ти в късен следобед,

 Пречупено щастие утихна в нощта,
полято бе с кървави сълзи.
После изригна от ада гневът

 Сбърка, виновен си, плати си и край,
осъмнах с нови приоритети!
В живота изчезна чудния рай,

     Стояха един до друг на брега на реката. Есента бе създала пъстри картини с наситени цветове. Хладното утро напомняше, че наближава зимата, а обедното Слънце, внасяше визуална топлина. Просто, като го погледне човек и си мисли за лят...

    - Не разбирам. Усещам любовта ти, не си спрял да мислиш за мен, но усмивката ми я няма. Сякаш живецът се скърши, като суха клонка и увяхна.          
   
     -  Нещо да не те боли?       

 Колко пъти в нежност се вричах
и се молих за милост и сила!
Колко пъти в здрача те чаках,

 Сладка моя невъзможност,
перлен оттенък в очите ми...
Сребърна мисъл в сърцето,

 Енигма ( продължение)    
    - Съжалявам... В този момент съжалявам за всичко!       
      Той я гледаше отнесено и сякаш душата му беше с години назад. Във време, в което усмивката бягаше по лицето му, като слънчево зайче. Дишаше леко...

 Като наниз от перли,
са дните ми с теб!
Като слънчево зайче,

 Енигма (продължение)  
Една година по- рано.    
   Вървеше две крачки след него. Гневът и притеснението владееха мислите и. Почувства се безсилна. Всяка маневра от нейна страна завършваше с неуспех. В началото беше мила и любезна. Отсре...