Аз искам само любовта ти!
Онази нежната с прасковен дъх.
Да гали ефирно сетивата ми,

 Енигма (продължение)      
    Видя я с периферното си зрение. Беше красива, дяволски сексапилна брюнетка. Облечена с късо дънково яке и панталон. Косата и отново беше пусната свободно да се увива около тялото и, като лиана. Елена, нямаш...

 Всеки има до сърцето,
ангел, който да го пази!
Напук на лошото, което,

 Вина ли беше чувството, което,
промъкна се неволно между нас?
Вина ли сви сърцето клето

 Невидима любов си,
а колко силно си пропита в мене!
Невъзможно щастие, родено от случайността!

 Запомни ме такава!
Дръзка, наивна и пряма.
Впила жаден поглед в бъдещето,

 Пази се от мен и бъди щастлив,
с времето навярно ще проумея,
не си подаръкът обвит в сатен,