Не искаше да тръгва. Вече не понасяше мисълта да са разделени. Щеше му се винаги да се разхожда полугола в полезрението му и да чува фалшивите нотки в песните, които си пееше. Косата и стигаше почти до кръста и понякога си предста...

 Ти си разковничето на моите мисли,
отражение през призмата на радостта!
Ти си поантата в проза и нежни рими,

       Лежеше мирно и кротко в прегръдките му. Уюта, който създаваше с присъствието си, бледнееше пред всяко друго чувство. Притвори очи лежерно и се усмихна. Понякога Господ и на нея даряваше от своите благоденства. Гушна се още по- сил...

 Предадох се!  В мига, в който те видях!
Докосна душата ми и отмина.
После ден след ден, след тебе вървях, 

 Насън те имам, мое вдъхновение,
докосваш ме, целуваш ме дори!
А аз разтапям се във умиление,

 Толкова много мечти изоставих,
погребах ги със свещи и цветя.
Толкова много мигове прежалих,

 Няма смисъл да тровя съдбата,
с илюзии грешно разбрани!
Да пазя пламък в душата си,

Изгубих се в сребристото на погледа!
В дълбините на сетивно море.
На прилива вълните ми донесоха,

     Искаше да избяга. Да се скрие даже от света. Гневът и разочарованието я караха да изглежда, като малък, педесеткилограмов кошмар. Злите сили вилнееха в съзнанието и не разрешаваха светлината да образува нежния ореол, с който беше св...

    Притеснението му не трая дълго. Още щом излязоха от галерията телефона на Елена звънна. Тя му хвърли бегъл поглед, извини се за неудобството и се дръпна настрани. По всяка вероятност щеше да повиши тон и Марти щеше да чуе гневния и г...

 В морето се вглеждам, в каменен бряг,
във фара докоснал небето.
Осъмва душата след пореден мираж,

 В сряда се раждат мъдрите хора,
сърцата им са пълни с доброта!
В деня на Бог Один си се родила,