Минали са хиляди години,
владетел в кралство бил си ти!
От строгия ти поглед всеки бягал,

 Да бъде ясна мисълта ти,
когато планове твориш!
Да бъде топла дланта ти,

 Моля те, не умирай любов!
Защо ме гледаш толкова гузна?
Всеки ден изпращах благослов,

 Времето превръща тъгата в спомен,
чрез който се връщаме в миналото.
Всяка мисъл и чувства неразказани,

 Любов на глътки и на хапки,
страст, като събудил се вулкан.
Тътен от надигаща се еуфория,

Не слагай прегради в сърцето,
то само си избира реалността!
В отчаяние не се предавай!

  Кари огледа за последен път малкото помещение. Поклати тъжно глава и тихо, на себе си промълви: 
 -Всяко зло за добро!- Обърна се и се стресна. Пред нея стоеше Сам и я наблюдаваше. 
 - Наистина ли си тръгваш? Кой те нарани толкова мн...

 
Монотонност дните ми превзема
и отчаяно търся твойта светлина.

  Човешката енергия не се купува,
колкото и пари да имаш ти!
Нея, силните чувства я даряват,