Мълчиш, душата ти е пълна с болка.
Не виждаш бряг на своята самота.
Обръщаш гръб и въздух си поемаш,

 Кажи ми, любов, как да ти помогна?
Да спестя болката, лошите думи.
Да премахна умората, скрита в очите,

 Осъдена докрай да те обичам,
живота си превърнах в суета!
В нощите и делниците, не отричам,

 - Защо ли? Като ме погледнеш и всичко в мен се променя. Ритъма на сърцето, синестезията в мислите, силата на желанието, блясъка в очите, пулсът на ... Страстта. Обичам те Каспър! Нямам представа докога. Знам само, че сега присъстваш в ж...

 Беше просто, лежерно движение,
по периферията на твоите мисли.
Но се отдадох и стигнах до центъра,

 С доза любов на разсъмване,
проникваш нежно в душата.
Фриволно гравираш по устните,