Вървеше пеш. Мракът прегръщаше тялото му и го правеше невидим за чужди погледи. Обикаляше безцелно улиците,  когато осъзна ,  къде се намира. На две пресечки от нея. Краката му сами продължиха без неговото съзнание. В една от с...

 

 Сгушена във ъгъла те чакам...
 Светлина за душата да дадеш,
 но е тихо и невзрачно,

          Какво остава след човек?
          Шепа пръст и спомени нетленни!
          От дългия насечен кръстопът,