Сълза си, в ъгъла на времето,
родена от безсмъртен грях!
Попаднала небрежно в стремето,

 Сънувах те, не исках да се будя,
усещах радостта, че си до мен!
Прегърна ме, видях в очите

 Отворих сърцето си, за да те приютя.
Не исках да прегръщаш самотата.
И ти остана, ден след ден до мен,

 Не ми остана нито воля, ни късмет,
мисълта към теб неистово кръжи!
Инатът в мен до болка изкушава,

 Не се променяй, чуваш ли? Недей!
Всяко начинание ти е похвално!
Не ти отива дързостта, като на мен,