Запази ме, като свидна реликва!
Не позволявай на фалша да вилней!
Нека сърцето ти бъде нежна обител,

 Когато потъне взорът в тишината 
и само природата тихо твори.
Когато те докосне неволята,

 Забравила съм защо те обичам,
толкова отдавна се случи всичко!
Сънища, молитви, блянове, копнежи,

 Не отлагай доброто за утре!
След днес може да е твърде късно.
Сега е моментът да отвориш сърцето 

 Развържи кесията си и пусни,
всички чувства да се реят!
Достатъчно време ги пази,

 Най- грешният съветник е страхът,
да не останеш сам, като клонка прекършен.
Да се срутят основи, темели, градеж,

 Всеки има в сърцето място,
за онази демонична любов,
която в съня се промъква 

 Понякога боли до деградация.
Друг път емпатично си мълчи.
Изчаква първична реставрация,