Годините се нижат неусетно,
не можеш кръговрата да го спреш.
И бръчките се трупат повсеместно,

 Не протягам ръце, 
не прося милостиня!
Любовта не е залог, 

 Как да съм рационалистка,
като действията са ми нелогични?!
Как на факти да се уповавам,

Не желая повече да съм подвластна,
на пари, прогнози, настроения!
Без време болката ми се клонира,

 Поне веднъж, кажи ми че усещаш,
чувствата ми, като приливна вълна!
И омагьосан, след това изглеждаш,

 С кървави сълзи заплака реалността
и разкъса в душата нежната мембрана.
Тежки въздишки отрони света

   - Каспър, любов моя, аз нали ти казах, да не ми ръмжиш? Разбирам, че не искаш да имаш нищо общо с мен, но не това е начинът! Трябва да спреш да ме гледаш... Да мислиш за мен, да ме желаеш... Защото те усещам, особено през нощта и се в...

   Стана и навик. Като не можеше да говори с Каспър насаме, да рови в профила му и да го гледа на снимка. Ефектът беше горе- долу същия. Монологът се беше превърнал в традиция с многогодишен статус. Галеше лицето му и му споделяше абсолю...