- Кари, спри! Не мога да те понасям такава!
 - Каква? Тъжна, объркана, неутешима...-  Двете с Дари вървяха по плажната ивица на Созопол. Слънцето наближаваше хоризонта и червеното в ореола му, контрастираше  с пухкавите облаци. Почивк...

 - Здравей!
- Здравей! В понеделник няма да ме има. 
- Кога ще те видя?

 Безразсъдно бягство от реалността 
и чувственост, проходила в ума ми.
Безумна страст проникнала в кръвта 

 Подгизна в негативи самотата,
изплака всички сълзи и душата.
За жалост нищо не помогна,

 Прецежда се през пръстите ни времето,
не може никой да го спре.
Но в шепите остават спомени,

 В живота винаги оставя,
следите си една любов!
И тръпката отново се явява,

 От утре ще променя сърцето си!
Крепост ще издигна, да пази от врага!
Наивно ще прошепна на съдбата си:

 По никое време се появи в живота ми.
Не съм те очаквала, нито съм искала.
С поглед едничък прикова до стената,

 Много моля да се запази реалността в Блога ми!
Изкуствена подкрепа не толерирам. 
Благодаря на всички, които прочетоха моите творби!

 Перфорирана нежност се оказа съдбата.
И постави сянката ми на кръстопът.
"Избирай!" - Каза ми самотата.

 Виновна! Шепнат праведни в небето,
а аз ги гледам свита в ъгъла от страх.
Едва ли за моята орисия са разбрали,

 Не искам гръмки обещания,
не хранят с милост моята душа!
Нито тъжни оправдания