Лъч светлина водата нежно докосва,
мисълта за рай душата омагьосва.

 Тихо пристанище си на моите мисли,
фар на брега, който спасява.
Ти си и спокойствието в дните ми, 

 За черното и бяло, ти говорех,
за нюансите във радостта.
За тънките граници които,

 Не тялото, душата ми е смачкана,
като хартия в коша със смет.
Допуснах хаоса в живота ми,