" Кажи, благодаря и вратата затвори!"
Мъдростта в думите му прозвуча.
За да са щастливи идващите дни,

 Като две капки вина,
спрели внезапно на бузата.
Се изтича от мен слабостта,

 Вдигам тост за онази любов,
без която е невъзможно да живеем!
И макар да пари и плътта да изгаря,

 Урок си! От онези които вечно се помнят!
И парят в сърцето и през нощта дохождат.
Възкръсват от миналото и тъжно напомнят.