Ти беше моята дрога среднощна,
 душата ти търсех сред стих!
 Сега си мираж в  пустиня удобна,

     
                      На Теди
Да си жива! Да си здрава!

 Ако животът беше илюзия,
 бъди на предела остатъка!
 Вярвай повече на мрака,

 Когато нищо в тебе не гори,
 и няма път към рая...
 Не се обръщай, а върви

 Предрешена, суетата в мен възкръсна!
 Решила, че е възможно ден за ден,
 да търси сред сеното златно зрънце,

 Ще се смеся със  греха
 и ще летят празнични конфети!
 После хаосът в мира,