Докосвам те със мисълта си,
гледам те само на снимка.
Ненавиждам реалността си,

 - И какво толкова видя в него? Средно - статистически обикновен мъж!- Дара балансираше двете чанти в ръцете си, опитвайки се да запази достойнство. Имаше и книжка за шофиране и лична кола, но страхът от произшествия блокираше мислите. 
...

 Молитва си, защото те обичам!
Нищо че си еуфорията в моя ден.
Душата си на болката обричам,

 Ти си моето сладко възмездие,
за игнорираните мъжки мечти.
И данъкът, който плащам,