Не засаждай съмнения в сърцето си,
плодовете им имат отровни бодли!
И се раждат горчиви угризения,

 Не запълвай празнотата с илюзии,
с химери, от които бяга съня!
Въоръжи се с монашеско търпение 

 Влезе тихо, почти безшумно в стаята. Две легла под ъгъл и маса между тях. Лекарствата все още бяха там. Подноса със спринцовки за хранене, бяха готови за употреба. До шишето с вода стоеше кутията с протеини. Нищо не беше докоснато. Взор...

 Най- хубавият ден за всички ни остава,
белязаният с жест и благослов!
Изпълненият с радост и вълнения,

 Как да кажа на сърцето, по- малко да обича?
Щом съня ми вече на театър заприлича.
Може ли в душата, спокойствие да има?

 Подарих ти време, част от живота си!
Дар, който никога няма да си върна.
Но ти не забеляза, кога и как,