Вървеше по алеята на градския парк. Времето беше облачно. Лятото си беше отишло с първия дъжд и студената вълна донесе хлад по лицата на хората. Стори му се, че те са духове облечени, като сноби... Кухи и празни, безчувствени марионет...

 Ще те обичам тихо и безвъзмездно,
ще се моля за благоденствие и мир.
В съня си ще те докосвам с устни  

   - Искаш ли?...
   - Любов моя, толкова много неща искам, но нямам право на нито едно от тях! Искам да протегна ръка и да докосна лицето ти. Да погаля косата ти... Да целуна устните ти... Нежни и сладки с дъх на сочни праскови... От он...

 
Ще затворя сърцето си и мисълта,
за теб ще спре да лети...

 Искам с теб да бъда в безкрая,
в онази забравена част от света,
където се сливат в чудна омая,

 Затвори очи и прегърна ... Себе си... Не можеше да повярва, как можа! Да допусне подобно неудобство да се случи точно на него, в ден, като този, насред полето! Диво, обрасло със саможиви цветя, отстояли на сушата. С желание и хъс за жив...

 Замък с крепост помпозна градя,
наивно си вярвам,че ще успея,
да създам свой рай в реалността,

 Ще те обичам на снимка!
Така е решила съдбата...
Ще галя и целувам нежно,

 Не се обръщай назад,
там всичко вече е написано!
Не се поддавай на страха,