Мина се старата 1870 година,настана новата 1871.Дойде месец март, и пролетта вече настъпваше с прелестната си хубост. Театралната трупа на Бачо Киро беше поканена да представи " Стоян войвода" и комедията "Зла жена" в близкото нам село Михалци за в полза на новото им читалище "Съединение", което се основа в тая същата 1870 година. Поканени бяхме всички,които вземахме участие в пиесата. През месец март, щом ни разпуснеше вечер учителят ни Бачо Киро, ние тръгвахме за село Михалци. Първата вечер на предтавлението се натрупа толкова навалица народ-посетители,че не можа залата да ги побере и повечето останаха навънка. Председателят на читалището тогава,даскал Петко Иванов колкото и да ги убеждаваше,че и другата вечер ще има пак театър,те не си отиваха. Къщата на даскал Петка беше доста близко до училището,в което представлявахме,та всички непобрани посетители се бяха накачили върху къщния покрив,защото и от там се виждаше през прозорците на училището. Селският пандурин,като излезе вънка,подгони публиката и тя наскача долу от покрива на къщата. Ако за нашето село бе ново театрално представление,в село Михалци бе още по-ново и първо. Михалчани бяха толкова любопитни и се натрупваха да гледат, че счупиха покрива на даскал Петковата къща. Нашите селяни посещаваха театъра с голямо любопитство,но и махалчани не отстъпваха на нашите. В нашето село за "първо място" вземаха по три гроша,за "второ място" два гроша,а за "трето място" по един грош.
 Ала в село Михалци не бе така. Там нямаше разряди,там вземаха по една нова къщна метла на човек- посетител.
 Читателю,да бе видял,какъв ред имаше тогава в това село. Всякой един от селяните си взел нова метла под мишница и,като предаде на пазача метлата,влиза в "театралната зала". Тая метла той даваше на касиера вместо пари. В това село тогава, па и сега главния поминък е земеделието и метларството. Представи се същата "Стоян войвода" или"Геновева",както тогава я наричаше публиката, и комедията "Зла жена". В пиесата взеха участие от Михалци Петко Иванов,даскал Антон Минев,Кирил Пенчев и Славчо Колев. Те всички се жертваха за свободата в приключвнието при Дряновския манастир през 1876 година. Драмата и комедията в това село се представиха пет вечери наред. Тогава селяните,като чуеха,че ще има театър, тичешком отиваха. Не ще съмнение, това те правеха, защото всичко бе за тях ново, а още повече защото виждаха на сцената българската история нагледно. Тоя театър бе първият и за село Михалци, даден от "трупата" на Бачо Киро.
 Помагачът на Бачо Киро в това село бе отец Матей и той приготвяше всичко, като: дрехи, оръжие, и всички други потребни неща по театъра. Гдето имаше по онова време театър, там беше и отец Матей Преображенски, наричан от невежливите и дертлии калугер още в миналото-Миткалото.

П.Т.Франгов ученик на Бачо Киро- въстаник от Попхаритоновата чета