Най-слънчевото синьо на небето,
огряло уж студения декември,
напомня за очите на детето - 
невинни, а обхванали вселени.

Снежинки липсват, само че отгоре
валят фотони, смешни и щастливи
и без със сиви делници да спорят,
даряват радост, просто че сме живи.

Дали защото, всъщност, няма зима
и смее ни се слънце благодатно,
прониква в мен една любов без име
и без въпроси, само с лъч от злато!?

Как всичко дребно, лесно губи смисъл,
когато те превзема необята!
Навярно, Господ сам ме орисал,
да сея смях и лудост над земята.

Не чакам чудеса, едва ли има,
но следвам пътя светъл към звездите
и не броя минути и години, 
а бисерите, светещи в следите

на всеки жест, избликнал от душата,
на всеки дъх, затоплен с жива обич...
Звъни с кристални трели тишината
в сърца, за приключения готови.

 

Не чакам чудеса, едва ли има,
но следвам пътя светъл към звездите
и не броя минути и години,
а бисерите, светещи в следите

Що м не броиш "минути и години" ще живееш дълго.

Нека е светла и благодатна за теб, Земела, за да продължаваш да ни радваш и обогатяваш духовно с творчеството си!

От стихотворението ти лъчи до степен на съпреживяване онази чиста, ясна, лека и неизразима радост (за която думите със сигурност дават само подразбиране), без пребиваването в която влизането в "Царството небесно" е невъзможно.
Наистина, лиричният герой можеше да възроптае срещу "ненормално" топлия ден и да мрънка за дебел, бял, пухкав сняг, който би бил тъкмо на мястото си по това време на годината. Да, той можеше да направи деня си сив със своето недоволство. Но не! – той видя слънцето и го приветства. И не поради липсата на зима в него прониква любов без име, а любовта му без име прониква в липсата на зима и прави за него деня така радостен, светъл, топъл и весел.
И как може човек, с когото се случва чудото на чудесата, да чака чудеса?! Чудеса едва ли има наистина, те съществуват само за незнаещите... А героят знае, знае Пътя:

...но следвам пътя светъл към звездите
и не броя минути и години,
а бисерите, светещи в следите

на всеки жест, избликнал от душата,
на всеки дъх, затоплен с жива обич...

Прекрасен творчески завършек за годината, zemela! Благодаря за това прекрасно стихотворение! Нека енергията, вдъхновила те за неговото написване, остане с теб и през следващата година!

Наистина, толкова е прекрасно самият ти да бъдеш топлина и светлина, радост и веселие, лекота и яснота!

Светла песен - от светла душа!
Нека чистата радост, "просто че сме живи ", не те напуска никога!
Честита Нова година!
Здраве, късмет и много любов!

Свежест през зима! Като за последното не съм сигурен до колко е вярно, но свежестта блика, блика , живо, ведро и щедро. Сладка вода - оставиш я да се изпари и събирай захар от нея:) И иди, че не благодари за насладата после!

... отварям пак очи, а где са ни децата.

Честита, здравеносна и ведротворческа 2023! Малко късно, ама много искренно!