В опазването на природата на вътрешното" аз", се изисква много повече усилия и воля в сравнение с външното лице на духа... За второто се грижат гримьори, коафьори... в краен  случай може да се използват и допълнителни аксесоари!

Човек има глава на раменете си, не за да се гримира, а за да мисли, гради, твори.

Имах предвид чистотата на съзнанието и духа... тях по- трудно се опазват от лоши мисли и цели... На лицето ще сложиш маска и готово... няма проблем... но ако отвътре те тревожи нещо, и ти е болно... и не можеш да простиш...

Има голяма разлика между тъжни и лоши мисли.
Тъгата не е лошо чувство, а памет или самозаблуда.

Лошата мисъл е... хвърлен камък.
"Това, което сам си причиниш, никой друг не може да ти стори!"
С лошите мисли човек се погубва - ако сам не се завърнеш към съзиданието никой не би могъл да ти помогне.

Обидата и прошката са нещо друго.
Обидата най-често се поражда в гордост и предразсъдъци.

Прошката е трудно пътуване към себе си и към другия, което може да помогне.

вътрешното ти "аз" една чашка винце прави чудеса.:))
Щегувам се.
Поздрави!

Волевите хора лесно опазват своето вътрешно "аз" сиреч себе си от всякакви влияния,но всички не могат да са такива особено жените,които по природа са създадени да бъдат добри,отстъпчиви,приветливи и раздаващи щастие. Затова без борба няма да мине- ще има такава но ако в характера на човека няма негативни неща и външните му прояви се харесват от хората,той няма да среща сериозни проблеми и лесно ще отстоява себе си.

Благодаря за коментарите!