Вече бяха изпекли всички бисквити  и ги подреждаха на едно място, когато телефона на Нина звънна. В бързината да не притеснява колегите, отговори на повикването, без да погледне, кой я търси. Стресна се:

    - Да. Не мога да говоря. Не, тази вечер не мога. Да, имам среща. Не, с колежка.- Тя нервно затвори и се ядоса на себе си. Не трябваше да отговаря. Борис нямаше право да се връща в живота ѝ. Беше си изиграл отдавна картите и беше загубил. Вярно, понякога сънуваше, как си говорят, той и даваше разни неща, или тя сама си ги вземаше. Последният път, когато я навести, му беше обула обувките, тропаше с тях радостно, а той искаше само да бъде близо до нея. Дори не се докосваха. Очите им, тези различни и сложни възприятия, излъчваха нещо страшно. Светлината на мълниите проникваше ту в неговите, ту в нейните, изпразвайки съзнанието от импулсивни мисли. Страстта, като разгонена лъвица, ръмжеше на ляво и на дясно, в желанието си да укроти придошлата вълна от емоции. Търсеше отдаденост на сърцата и пълно разтваряне, като слънчоглед къпещ се в лъчите на Слънцето. После се събуждаше разтреперена и влажна. Било е въображение и нищо друго. Сънищата, в които Борис присъстваше, дори и с поглед, я разтърсваха. Навлизаха дълбоко в личното ѝ  пространство и обсебваха “невинната“ ѝ душа. Всичко от миналото е погребано, всяка жажда за близост и всеки спомен, тя отдавна беше унищожила. Той нямаше място в този живот, не и при нея. Тя беше с друг мъж. На този друг дължеше всичко и тя дори и насън, нямаше право да мисли за него. Алекс, щеше да остане последният мъж в живота ѝ. Беше се нагледала на мъжки номера, от които прозираше страхът и неудобството, че може да се изложат. Запазвайки авторитетът си на мачо, блестяха в своята сдържаност и гордост, а отричайки слабостта на собствените си сърца, не разменяха страданието  за плахата усмивка на самотата. Искаха да се грижи за тях и да ги утешава, а когато тя самата имаше нужда от подкрепа, не знаеха, какво да правят. Гледаха сълзите, стичащи се  по бледото лице, усещаха треперещото тяло и се чудеха, как да я прегърнат и стоплят. Безмълвно да приспят в задната стаичка на душата, негативите, родени от  безпристрастието на съдбата.

Заглавията на 2 поредни статии ти е еднакво и чак сега видях,че имало втора статия със същото заглавие- инак щях да я прочета по-рано. Повече диалози няма да навредят,повече природен фон за събитията би бил приятен на хора като мен- аз обичам екшъни сред природата,в които да има напрежение но да завършват добре. Не може да се угоди на всеки вкус разбира се: други пък няма да обичат екшъни,а новели с качествата на сериал например. Затова остава ти да прецениш сама,да направиш верен избор и да балансираш между жанрове ако потрябва,но всичко това вярвам че ти е ясно.

:)