Закъсня и в къщи. С Берин се бяха заплеснали  по магазините. В този да влязат, защото на витрината бе изложена рокля, като за Нина. В оня да влязат, защото отпред цените на зеленчуците бяха примамливи. В следващия, Берин да си вземе нещо, което била планувала предишната вечер, и когато се разделиха, времето си беше доста напреднало. Самата Нина, докато се прибере вече беше късно. Мина по край кварталното училище, забързано махна с ръка на съседа и… сбърка:

    - Чакай! Ела за малко.- Той извика отдалече.- Ти, да не си прибрала леандърът  отвън? Още не му е време.

   Съседа се славеше с уменията си на градинар и тя често се съветваше с него. Той ѝ даваше разсад и после живо се интересуваше, как е протекъл растежа. Този път беше горда собственичка на две клончета олеандър. Нямаше търпение да пораснат, за да цъфнат:

   - Аз бързам.

   - Почакай! Стига си бързала, виж какво бельо съм заредил.-  Имаше малко магазинче, пригодено на партера на кооперацията, в която живееше. Не изкарваше много, но достатъчно, защото от години го стопанисваше.- Виж ги тези боксери, никъде няма да ги намериш на тази цена. Виж, какъв ластик имат, от каква материя са само. Българско производство, няма да се свият, няма да променят цвета си.

    - Ама аз…- Тя нетърпеливо потропваше с крак.- Чакат ме.

    - Е…, те все те чакат! Е, ми ще почакат.- И той продължи.- Виж тези чорапи, колко са сладки. Не искаш ли да си вземеш поне едни? Ами тези шампоани? Ползвала ли си ги? Много са хубави. Косата ти става една мекичка…

   - Добре. Ще си взема кафе, хайде да не си тръгвам с празни ръце.- Примири се тя.

   - 300 грама?- С надежда попита той.

   Това беше най-голямото количество,  което тя си купуваше от него,  и като събра две и две, реши че има нужда от пари, за да я подканва така настойчиво.

    - Да.  Ще си взема две бели саксии. И от тази пръст тук.

    - Какво ще присаждаш? Нали знаеш, че някои цветя, не търпят големи промени?

    - Аз ще внимавам. Лекичко ще ги изтръскам в новата им къщичка, даже няма да усетят. Ще помислят, че е имало земетресение.

          - И пак да ги оставиш на същото място, че може да се разболеят.

         - И да им окапят листата. Знам.

         - А бе ти,  все знаеш, ама миналото лято погреба онова коледниче, а толкова хубаво беше.

    - Е, то беше инцидент.- Виновно наведе глава.

    - А на тигровата бегония, какво се случи, че така внезапно изчезна от бордюра до оградата?

    - Падна… Нещастен случай. На връх купона.- Тя не успя да продължи.

    - На който, пак не ме покани.- Сърдито каза той.

    - И някой я бутна. Стана жертва, но си запазих част и пак си я развъждам. Прибрала съм си я.

    - В къщи!- Направо се вживя в ролята на “ многострадалната Геновева”.

    - За по-сигурно.- Вината прииждаше на приливи и отливи. Понякога вниманието и загрижеността му ѝ идваха в повече. Обикновените симпатии, които изпитваше към него се стопяваха от усещането за напрежение. Това, че беше съсед не му даваше право да прониква в личния ѝ живот.

          - За следващия купон, на който сигурно пак няма да ме поканиш?

          - Виж, наистина закъснявам. Ето ти за кафето и за саксиите. Много ти благодаря.- И докато успее да каже нещо, Нина се изниза навън.

Добре звучи,очертава се да е увлекателно- ако има и екзотични събития,които могат да бъдат филмирани в съчетание с някаква загадка,която да бъде разкрита накрая ще стане много интересно и четивно!

Младши... много искаш... :) Това е лек роман за приспиване... :)

:))