Тя го пресрещна забързано, докато той се луташе из катакомбите под старите руини на града. Не разполагаше с необходимото време, за да му повлияе достатъчно, че веднага да  получи своя дългоочакван отговор. Разчиташе по- скоро на изненадата от внезапното и появяване и донякъде от дързостта във въпроса: - Да или не? Ако не ми отговориш, ще стисна сърцето ти, като в менгеме... -  Знам, на какво си способна! - В мрака не можа да разчете погледа му и да си направи извод за края на ситуацията. -  И? - Нетърпеливо тропна с крак.- Не разполагам с цяла вечност!!! - Гласът и трепна издайнически. -  Да!!! Хиляди пъти, да! Сега ще ме оставиш ли на мира...  -  Не!- Тя се засмя щастливо и избяга в обратната посока. Той дълго време не успя да си възстанови хладното самообладание. Тя беше негова слабост и порив...  Неговата енигма....   01.06.21г.

Чудесен откъс- продължавай!