Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2021 19:56 - Енигма ( продължение)
Автор: emocionalnost Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1083 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 17.10.2021 19:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    - Не разбирам. Усещам любовта ти, не си спрял да мислиш за мен, но усмивката ми я няма. Сякаш живецът се скърши, като суха клонка и увяхна.          
   

     -  Нещо да не те боли?       
 

       Гледаше я разтревожен и понеже нищо не разбираше от женски капризи, не знаеше, как да и помогне. Погали косата и, но тя се отдръпна. Опита се да хване ръката и, но тя не реагира с нежност. Все пак продължи да я стиска. Леко и внимателно, за да не я нарани. Ревност се прокрадна в съзнанието му. Дали тя бе срещнала друг и той вече не и бе нужен? Страх се вля в кръвта му бавно и несъзнателно. Обиколи тялото и проникна във всички клетки. Изведнъж се почувства изтръпнал. Тя изпищя и издърпа дланта си.               


      - Какво ти става? Ще ми счупиш костите!!!          


      - Съжалявам. Не исках.             


      Погледна го право в светлото на очите, докато разтриваше нараненото място. Още имаше огънчета в тях, докато в нейните прозираше безкрайна пустота и отдалеченост. Студ се бе загнездил там и не мислеше да си ходи. Само че, това арктическо присъствие изобщо не му харесваше. Не може до вчера да е огнена жрица, а днес да е леден сталактит! Нещо не се връзваше. Не беше от хората, които оставят въпросите си без отговор. Рано или късно щеше да разбере причината за нейното състояние. Ако някой беше обсебил сърцето и, щеше да го прогони, ако здравето и беше застрашено, щеше да я заведе при най- добрите лекари. Щеше... Само да си отвори тези нежни устни и да му сподели.             


      - Хайде, не бъди безкомпромисна... Вярно е, че съм мълчалив, повече отколкото трябва, но пък ти не ме копирай! Кажи ми, какво ти има? Нали всяка твоя мисъл беше за мен и всяка усмивка? Сега ги няма. Защо?            


        - Не знам... Но не си виновен ти... Може би емоциите ми дойдоха в повече. Със сигурност не искам да се чувствам по този начин.             


        Доближи се до него. Протегна ръце и обви врата му. После пръстите и зашариха по раменете, надолу към лактите. Върнаха се. С широка длан докосна гърдите му. Погледът и фиксира неговия и той спря да диша. Десетте пръста продължиха надолу да изследват непознати територии. Заиграха се с токата на колана му, но не го откопчаха. Само се опитаха да достигнат голата плът на коремчето. Спря. Усмивка се появи на лицето и.              


- Още не си готов! Една част от теб още се съпротивлява...    


 17.10.21



Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emocionalnost
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1029449
Постинги: 616
Коментари: 905
Гласове: 25562
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол