Притеснението му не трая дълго. Още щом излязоха от галерията телефона на Елена звънна. Тя му хвърли бегъл поглед, извини се за неудобството и се дръпна настрани. По всяка вероятност щеше да повиши тон и Марти щеше да чуе гневния и глас, но искаше веднъж завинаги да приключи с миналото.      


        - Слушам. - Беше елегантно студена и резервирана.  - Нямам какво повече да ти кажа.       


       - Стига де, моля те... Познаваш ме... Толкова години бяхме заедно. Защо се промени?          

      - Рафаел! Млъкни! Всичко приключи! Ти си един голям скрънзливко! Свидят ти думите! Свидят ти целувките! За всяко нещо се моля, като пред икона! Колко време си мислеше, че ще издържа? Виждам те крайно недостатъчно, в повечето случаи на снимка от Първата световна! За Бога!       


        - Знам! Права си... Аз все си мислех, че ще настъпи момент, в който ....      


        - Няма такъв момент! Чуваш ли? Няма! Свърши.... Рафаел, обичах те безусловно, прекалено много, но ти ме прие за даденост. Съжалявам, но не съм. Исках да си близо до мен. Когато ми е болно на душата, да увисна на врата ти, за да изплача всичкия натрупан негативизъм. Ти знаеш, през какво съм преминала, само ти си виждал кръвта по ръцете ми, когато пренасяхме труповете. Само пред теб бях истинска и ранима. Предполагам една част от мен винаги ще те обича, ще се моли за твоята мисия. Но те моля, повече не мисли за мен! Не искам да те намразя, ти си имаш своя живот и приоритети, аз моя! Време е и аз да сбъдна мечтите си. Ще блокирам профила и тела, ако още веднъж ме потърсиш! Обичам те! Пази се!          


      Клекна. По- скоро се свлече на пода подпряна до стената. Сълзите и се стекоха, като пълноводна река. Сърцето и се разкъса на хиляди късчета топла плът. Усети нечия прегръдка и се сви в чуждото тяло, без да се замисли. Чисто импулсивно и отчаяно. Беше скорпион. Опита се да си припомни, на какво са способни. На огромно търпение, което изчезва за секунди и връщане няма. В изгорялата клада останаха да блещукат малки искри на надежда. Тя можеше да преодолее всичко! Беше отрочето на дявола и ако трябва щеше да създаде чудо, но ще си върне величието и класата. Беше... Сега хленчеше нещастно в две силни ръце и се питаше, как можа да отвори сърцето си. Да допусне отново да бъде наранена.          


          - Аз, по принцип съм си такава... Натурално дива и открита... От сега да знаеш.          


     Марти спря да гали гръбчето и. Тя да не би да си помисли, че между тях има нещо. Като е красива и може да има всекиго. Тактично се отдръпна, подаде и кърпичка и съвсем внимателно и предложи да и извика такси. Елена само кимна и се изправи. Уличното осветление не скри бледото и лице. Още трепереше, но не пожела помощ. С измъчена усмивка го изпрати и като почисти следите, тръгна в обратна посока. След две пресечки сви по нейната улица.  

15.11.21г.