Лежеше мирно и кротко в прегръдките му. Уюта, който създаваше с присъствието си, бледнееше пред всяко друго чувство. Притвори очи лежерно и се усмихна. Понякога Господ и на нея даряваше от своите благоденства. Гушна се още по- силно и вдиша от миризмата му. Харесваше всичко в него. Издигнат на пиедестал, осветяваше живота и със странна, почти нереална светлина. Рафаел се размърда и се обърна на другата страна. Тя на момента нацупи устни. Нещо, някъде дълбоко в нея я жегна за секунда, после отмина. С нежелание стана и преди да влезе в банята, включи кафе машината. Под душа си върна доброто настроение. Отражението в огледалото и се засмя:            


          - А бе, щастливо си бе!          


           - На кого говориш?            



          Рафаел обгърна раменете и, вмъкна пръсти във  вълните коса по гърба. Целуна вратлето до лявото ухо. После се премести от другата страна, за да уважи местенцето и от дясната страна. Елена въздъхна тихо. Трудно и беше да обедини двете личности в една. До скоро той беше геният затворен в себе си, а сега изглеждаше, като влюбен простосмъртен. Единият беше консервативен, спазващ всички догми и правила, другият обгърнал съзнанието и, като мъгла, не спираше да я радва с разкрепостеното си държание.               



             -  Вярваш ли в нашата връзка? Ще бъдеш ли винаги до мен?            


              - Аз по принцип вярвам в чудеса... Щом ти съществуваш в живота ми...    
             


             Рафаел погали лицето и и я целуна. Целият му свят в този момент, беше в ръцете му. Беше допуснал много грешки. Много пъти видя болка в очите и. Много пъти съжаляваше, че я беше наранил. Щеше му се да има възможност да сътвори магия и да заличи лошите спомени. Но дори и да беше всепризнат учен, магиите се случваха само в приказките. Имаше усещането, че един живот няма да му стигне за да заличи причинения негатив. Но ако тя му позволи, той беше съгласен на всяка сделка, само за да вижда усмивка на лицето и. Смехът да изпълва ежедневието му и любовта най- сетне да намери пристан в сърцето му.                 


           - Обичам те... Моя сладка, дръзка наивност!                  



           - Знам! Аз, от кога ти го повтарям! - Чифт снежно бели крилца се появиха на гърба на Елена и душата и, се приготви за полет в чувствената Вселена на опиянението и радостта.  

26.11.21г.                    

да чета блога с търпим мазохизъм.... но и възнсмерен оптимизъм...
и твоя постинг ми дойте като една поанта... че освен Вяра и Любов, винаги има и Надежда да се споделяме и полет "в чувствената Вселена на опиянението и радостта."
Приеми ммоите благодарни компли!
Лекс

Благодаря, Лекс! Много си мил! Благодаря на всички, които отделиха от времето си за мен! Щастлив уикенд!