Декември. Зимата си проправяше път и завладяваше всичко живо по земята. Снежинки се рееха във въздуха и застилаха паважа с бели платна. Елена вървеше усмихната и изпращаше мили поздрави на всеки срещнат. Ако можеше да прегърне целият свят, щеше да го направи. В далечината зърна Рафаел и сърцето и ускори ритъм. Погледите им се срещнаха и тя се хвърли в обятията му.         



    - Само ти ме правиш толкова щастлива! Само ти ме караш да светя и гасна, като свещ!       



    - Не искам, никога повече да те видя изгаснала! Искам да си моето Слънчице!         



    - Ти пък си моят Зайко Байко! Защото много ми бягаш...        



     Елена се надигна на пръсти, наведе му главата и го целуна жадно. Той усети пулса и до сърцето си и радостта се вля в кръвта му. Беше луд по нея. С мисълта за Елена заспиваше и с нея посрещаше изгрева. Доста време му отне, докато осъзнае, какво означава за него. Но пък хората го бяха казали, че хубавите неща се случват бавно и траят дълго. На няколко метра от тях, Мартин спря. Ревността го докосна и създаде гротеско изражение на лицето. Нищо че не беше негова. Тя, нали приключи връзката си с Рафаел. Какво по дяволите прави в ръцете му?!?! Нямаше  никакви намерения към нея, но се подразни. Неволно пред себе си призна, че можеше да я използва. Да си върне мъжкото достойнство, пък после ще мисли за последствията. Жалко, че беше нарисувал картината за Коледа. Тя в искрящо червено, гарнирано с черно, той с черна риза и панталони в бордо. Щяха да са фантастични. Щяха, ако прословутият учен, не се бе върнал на сцената. Продължи да ги гледа, докато се отдалечаваха прегърнати. Някой си сложи ръката на рамото му и той извърна стреснато глава.          



    - Хубава двойка са, нали? Но на теб, май не ти харесва? Хайде ела, да пием по едно, по мъжки! Знаеш ли, какви гаджета идват в галерията от скука? Все ще ти намерим някое засукано девойче.         



     - Краси, девойчета много, но сестра ти е една!          



    - Добре де, ще пием за нейно здраве! Идвай, ти казвам, няма да сбъркаш! Едва ли имаш други планове!          



    - Нямам, излязох на въздух. Но няма да вървим след тях! Зад оня ъгъл има едно капанче, правят страхотни коктейли.        



    - Ти водиш, аз черпя!    


 07.12.21